Снощи изпуших последната цигара от кутията, вместо да си я оставя за сутрешното кафе. В момента в който я запалих, реших че е настъпил моментът и ТОВА ще е последната цигара, която пуша.

В леглото вече започнах да се тревожа как ще постигна тзи цел, дали няма да е много трудно, обхвана ме паника от решението, което взех 30-минути по-рано. Искам да кажа, че решението всъщност не беше взето импулсивно –мислила съм за спиране на цигарите и преди. Веднъж дори за 3 дни не бях пушила, при това без голямо усилие, след като прочетох книгата на Алън Кар. За съжаление запалих на третия ден вечерта и  някак си решението да спирам цигарите сякаш не беше взимано - продължих да пуша  и  малко по малко увеличих до нормалната си дневна „Доза”.

Многократно съм си казвала – хубаво е да спра да пуша, изчислявала съм парите, които ще изхарча за себе си, за нещо приятно и т.н. Много пъти сме коментирали с  приятели /също пушачи/, че ние пушачите сме откровени наркомани – щом е възможно за един пушач да каже на детето си „Сега нямам пари да ти купя тази играчка”, а 5 минути по-късно отива и дава 5 лева за да си купи „ДОЗИТЕ” – явно заслужаваме етикета „Наркоман”, а не пушач и т.н. – мога да изреждам до безкрайност, но тук не искам да говоря за нас „Гадните пушачи”, защото иначе ще изпълня прекалено много редове с  абсурдите и липсата на логика на разсъжденията ми като пушач.

Малко въведение - Преди около 6 месеца ми откриха заболяване, което в момента не е сериозно, но има потенциала да се превърне в нещо много неприятно. Съветът на лекаря беше да спра цигарите, за да може имунитета ми да се бори със заболяването.

Това ме шокира!
И сигурно  ще си помислите че ВЕДНАГА СПРЯХ ЦИГАРИТЕ.

Нищо подобно. Учудващо и за самата мен,  не стана точно така.  
Много пъти съм си мислила, че сигурно ако имам сериозна причина за това, ще спра цигарите. Да, ама не. В продължение на няколко месеца минах през периоди вариращи от неверие – „сигурно диагнозата е грешна” , през периоди на гняв на самата себе си – „може ли да съм толкова тъпа, че дори и при застрашаване на живота ми да продължавам да пуша” до периоди на самозаблуждение „сигурно като пуша по по-малко и взимам имуностимуланти, имунитетът ми все пак ще успее да се пребори”.

С две думи – Всички мои мисли бяха насочени към самоубеждението ми, че няма нужда да спирам цигарите.

Все пак, като един средноинтелигентен човек, който  обича и да се самоанализира, аз осъзнавах че това са мислите ми на накоман, който е готов да открадне семейните ценности за да си купи кутия цигари.

Ето защо , след като при следващата консултация при лекаря, той потвърди, че пушенето фактически обезсилва действието на имуностимулантите, и след като водих вътрешна борба още около месец, най-накрая започнах отказването на цигарите.

Взех си отново книгата на Алън Кар. Искам да ви кажа, че втория и третия и всеки следващ прочит вече не е толкова стимулиращ колкото прочитането за първи път. Въпреки това, четях всеки  ден и се стараех да се самонадъхвам докато водех  моята вътрешна борба със по-лощото ми АЗ и леко шизофренично спорех със себе си.

 И така - не пуша вече седмица. МНОГО СЪМ ДОВОЛНА ОТ СЕБЕ СИ. Престрашавам се дори да се похваля на приятели.

С изненада констатирах, че е възможно да седнеш на голяма „софра” с приятели в ресторант и да не пушиш. Дори не е много трудно – сетих се за цигара само два или три пъти, но тъй като бях заета с разговори, бързо забравях порива. Все пак няколко пъти опипвайки търсих цигарите на масата, още няколко пъти докато говорех си прерових чантата , преди да осъзная че търся цигари и че там вече няма цигари :)

С няколко думи и за да не Ви досаждам – издържах да не пуша цели 20 дни. И след това си самоспретнах ядосване от домочадието и запалих. Една цигара само.

Като казвам, че съм се ядосала на детето, нека да ви обясня, че всъщност си търсех за какво да се ядосам. И като търсиш продължително време, все ще намериш нещо дребно, дори и при най-доброто дете. И ще се ядосаш зверски, нищо че е за дреболия. И ще отидеш да си вземеш цигари, за да запалиш една, въпреки че знаеш, че това няма да ти реши проблема, който всъщност не съществува, защото сама си го измислила. По същия начин когато преди спирахме цигарите двамата с мъжа ми, си търсехме причина да се сръфаме и единия да каже „отиди да вземеш едни цигари, че не мога да те понасям такъв/а”. И двамата го правихме – ще повярвате ли?

И така, след като издържах цели 20 дни, запалих. Една цигара само. След което демонстративно изхвърлих кутията.
А на другия ден поисках от приятел и запалих и още една. И още една по-късно. А после ме хвана срам да си прося цигари и отидох и си купих – половин кутийка, 10 цигари, но няма да ги пуша всичките.Тъкмо да няма много цигари в мен за да не ги изпушвам.  И след няколко половинки, започнах да си купувам цяла кутия   -    защото е по-изгодно.

Не си мислете, че просто се прежалих – просто реших, че ще ги спра, „ама друг път”. Първо да минат празниците, нова година – а от 1-ви януари ще съм нов човек.

Но пък .... е, сега след 5-ти януари се връща мъжа ми, който е пушач /той отсъства за дълги периоди/ , ще имам лесен достъп до цигари и изкушение, или пък взема да му мрънкам че пуши и да се скараме /макар че той е много съобразителен и във всичките ми самостоятелни предишни опити за спиране на цигарите пушеше на терасата/. Я по-добре да ги спирам когато тръгне.

Еми вече тръгна, време е. Но нека да е от другата седмица, че иначе ставам много нервна. Сега пък имам много работа в офиса и сигурно ще е трудно да се концентрирам. И още малко отлагане ... и още...

И така, снощи изпуших последната цигара от кутията и в момента в който я запалих, след внезапен проблясък реших че ТОВА ще е последната цигара, която пуша.

В леглото вече започнах да се тревожа как ще постигна тази цел, дали няма да е много трудно, дали няма да напълнея много, обхвана ме паника от решението, което взех 30-минути по-рано, затова запонах да ровя в нета за „лесен начин да спра цигарите”. Намерих книгата на Алън Кар „Лесния начин да отслабнеш” и си я поръчах – може би  ще ми потрябва сега, като спирам цигарите.

Започвам този блог с идеята, да споделя с вас преживяванията си ... и да получа подкрепа в трудните моменти ...никога не знаеш какво може да ти помогне в дадена ситуация.
Може би като описвам мислите си на лишен от дозата си наркоман, ще успея да осъзная, колко абсурдни са те и най-накрая да успея да наложа волята си и да стана БИВШ ПУШАЧ /защото според мен бившите пушачи не са точно непушачи - те остават завинаги потенциални пушачи/. 
Не съм сигурна какво точно ме очаква.
Ще изживея заедно с вас процеса на отказване на цигарите, и ще пиша тук във всеки труден или триумфален момент ! 

Браво, похвално решение, поне по принцип е похвално. Аз също съм се опитвал да отказвам цигарите 3-4 пъти, като единият път не пуших цели ТРИ години. В интерес на истината те напълно бяха престанали да ми липсват, защо пропуших отново ли - едва ли има друго обяснение освен глупостта. Едно обаче е сигурно, трудно се отказват, лесно се започват отново.
Не искам да те разколебавам в желанието да се откажеш от този наркотик, но все пак бих те посъветвал да си отговориш на няколко въпроса и да се посъветваш и с други лекари. Важен въпрос е възрастта ти, след 40-45 годишна възраст някои лекари смятат, че отказването на цигарите може да има по-скоро вредни отколкото полезни последици. С възрастта намалява устойчивостта на организма към стрес, а отказването на цигарите предизвиква сериозен стрес за организма. От своя страна този стрес може да отключи редица заболявания способни да убият бившия пушач по-бързо от цигарите.
Друг въпрос е как ти се отразява непушенето, всеки организъм го понася различно. Остро раздразнение, загуба на концентрация, разсеяност, трупане на килограми - чести симптоми, но при някои хора са особено силни, което показва, че и стреса за организма е притеснително висок.
Мотивацията е изключително важна за успешното отказване от цигарите. Ако книги по темата те мотивират това е добре. Аз лично се мотивирах като три дни с огромно усилие на волята не пуших, а след това впрегнах ината си - защо ще съм се мъчил излишно три дни, ако сега запаля:) И така три месеца, след третия месец пристрастеността към цигарите при мен изчезна на 99%. Но както казах вече след три години отново пропуших, няколко пъти съм се канил да ги отказвам от тогава, но мотивацията ми нещо куца, а годинките ми напреднаха:)
Не знам при теб, това създаване на специален профил и писане по темата, признак на добра мотивация ли е, или на висок стрес, но ти желая успех!

Благодаря, надявам се наистина на успех :) А започването на блога аз възприемам по-скоро като вик за помощ - надявам се да открия и друга мотивация, освен прочетеното в книгите, което вече трудно ме мотивира- всичко уж ми е ясно, а продължавам да пуша.
Инатът за съжаление май ми липсва, или поне за разумните неща ;)

Въпросът не е до воля /тя ще се намери/, а до дали сте в състояние да жертвате фигурата си, която със сигурност ще пострада. Освен ако не сте в състояние да се ограничите 30% в храната за 1 година. Зашото единствените сполучливи рецепти за отказване са ДА НЕ ЗАМЕСТВАТЕ ГЛАДА С ЦИГАРА!!! РЕШЕТЕ.

Надявам се в задържане на теглото да ми помогне книгата на Алан Кар :) Не ми се иска да жертвам фигурата си, която и без това не е на манекен и въпреки неголемите количества храна не сваля и грам ;)
Ще опитам да направя и двете - и да спра цигарите и да задържа теглото. А защо не и да отслабна ? Утопия, а?